текущ регион » София

Facebook и Google - двете най-големи платформи за разпространение на новини в света - се оказаха проводници на дезинформация в часовете след масовия разстрел в Лас Вегас през октомври.

Вместо авторитетни източници, Google включи в раздела си с "Най-важни новини" 4chan - анонимен форум, прочут с подхранването на конспиративни теории. Публикациите в него твърдяха погрешно, че стрелецът бил член на Демократите с връзки към левите антифашистки групи.

"Най-актуалните теми" във Facebook, от своя страна, включваха материали за стрелеца от руския пропаганден сайт Sputnik. И това е само началото: безброй много други измислици за събитията около стрелбата в Лас Вегас се разпространяват свободно в социалните медии.

Нито едно от тези твърдения не беше потвърдено.

Всеки път, в който читател се сблъска с някоя от тези публикации, обаче, тя му прави впечатление. При всяко следващо прочитане на подобно заглавие, сюжетът става все по-познат. И именно това усещане за „нещо познато" създава илюзията за истина.

Няколко изследвания показват, че дори и самото показване на фалшиви новини спомага за разпространението им. За да разберем защо се случва това, трябва да разберем психологията на ефекта на илюзорна истина.

Колкото по-често чуваме дадена информация да се повтаря, толкова е по-вероятно да повярваме в нея. Дори неща, в които хората имат основателни причини да не вярват, започват да им се струват по-достоверни, ако твърденията се повтарят.

Ефектът на илюзорна истина се задейства, когато чуваме или четем повтарящи се неверни твърдения, независимо колко абсурдно или нелогично звучат те.

Това са проблеми, с които Google и Facebook трябва да се борят като най-големите и влиятелни световни медийни организации. Facebook наскоро признаха пред анкетната комисия в американския Конгрес, че руски дезинформатори са достигнали до 126 млн. души чрез тяхната платформа. Остава неясно какъв ефект са имали тези публикации върху американската политика и обществено мнение. Едно обаче е сигурно: след като лъжите започнат да се повтарят, е много трудно те да бъдат изтрити от съзнанието на хората.

Как работи ефектът на илюзорна истина

Ефектът на илюзорна истина е изучаван от десетилетия, като първите разработки по него датират още от 70-те години. Повечето експерименти събират участници, от които се иска да оценят поредица от твърдения като верни или неверни.

Часове, седмици или дори месеци по-късно, същите участници се връщат, за да отговорят на нов въпросник.

При втората визита, някои от твърденията са нови, а други се повтарят с въпросите от първия път. И точно тук се проявява ефектът. Участниците стават по-склонни да оценят като „Истина" твърденията, които са попадали пред очите им и по-рано. Независимо дали всъщност има нещо вярно в тях.

Когато чувате нещо за втори или трети път, мозъкът ви започва по-бързо да реагира на него. Мозъкът погрешно приписва тази честота на повторение като сигнал за истинност. Колкото по-често чуваш нещо, толкова повече придобиваш инстинктивно вътрешно усещане, че то може би е истина.

В повечето случаи тази психична евристика (метод за улесняване на мисленето) ни помага. Не ни е нужно да преравяме мозъка си всеки път, в който чуем, че "Земята е кръгла". Повечето от нещата, които чуваме да се повтарят отново и отново, са истина. Но лъжите могат да се възползват от този психичен механизъм със същия успех.

Колкото повече се сблъскваме с фалшиви новини, толкова по-вероятно е да им вярваме

В миналото психолозите проверяват ефекта на илюзорна истина чрез теми от маловажна значимост. Например, през 70-те години някои от участниците са питани: „Вярно ли е или не, че френските валдхорнисти получават парични бонуси, за да остават в американската армия."

В едно от последните проучвания по този проблем, учените пресъздават класически експерименти, но този път - със заглавия на фалшиви новини от предизборната кампания в САЩ през 2016 г.

На участниците са показани шест реални и шест фалшиви новини - и те са запитани доколко верни са те. Заглавията на новините са оформени като публикации във Facebook.

След като отговарят с „Вярно" или „Невярно", участниците се разсейват за известно време с друга задача, която няма нищо общо с темата на експеримента. В третия етап на теста: на участниците са дадени 24 заглавия за оценка на достоверността. В тях се включват всички фалшиви новини, използвани при първото ниво на експеримента.

Оказва се, че ефектът на илюзорната истина действа и тук - въпреки че някои от заглавията са напълно невероятни (например - вицепрезидентът на Тръмп Майк Пенс се е подлагал на терапия за превръщане на гейове в хетеросексуални, за да спаси брака си...).

Едно от заглавията на фалшиви новини, използвани в изследването, е било "Тръмп ще забрани всички сериали, които популяризират гей сюжети"

Ако участниците в експеримента не са виждали това заглавие по-рано, само около 5% казват, че е вярно. При повторението на този въпрос обаче, двойно повече хора приемат абсурдното твърдение за истина.

Въпреки че разликата е скромна, помислете за това: Facebook и Google достигат до огромна маса хора по цял свят. 5% ръст на подвеждане по фалшива новина се равнява на милиони хора.

Въпреки това все пак не губете вяра: експериментът показва, че крайно абсурдните твърдения като "Земята е квадрат" не са станали по-приемливи с повтарянето им.

Информираността по дадена тема не помага

Обезсърчаващият факт за ефекта на илюзорна истина е, че той се случва подсъзнателно. Дори хората, които са добре информирани по дадени теми, могат да станат жертва на този ефект.

Спомените ни са много податливи на смесване на вярна и невярна информация

Дори когато има проверка на фактите около несъстоятелни твърдения, ефектът на илюзорна истина все пак влияе на паметта ни, която обърква фактите с измислиците.

Всъщност човешката памет не е чак толкова добра. Дори малки коментари от другите могат да ни накарат да запомним цели сцени и изживявания по различен начин. Склонни сме и да запомняме неточно събития от рода на медийни сюжети.

Когато видите в медиите нещо, което повтаря дезинформацията и после се опитва да я коригира, може да запомните не корекцията, а само дезинформацията - тя е наистина изненадваща и интересна.

Няма лесно решение на този проблем. Дори предупреждението „Тази публикация е оспорвана от външна проверка на фактите" не помага, когато една и съща фалшива новина се повтаря на няколко места.

Facebook и Google трябва да засилят ролята си като новинарски медии

Залозите са изключително високи, като самата политическа система е изложена на атака. Има все повече доказателства, че руското правителство е използвало Facebook, за да таргетира американци с фалшиви новини и смущаващи послания по време на изборите през 2016 г. Facebook доста е улеснил тази задача.

Тези компании са най-влиятелните посредници в доставката на информация, които познава светът, и все пак отказват да носят отговорност за активната си роля в понижаването на качеството й.

Facebook, Google, Twitter и други форми на социални медии са съвременните вестници. Те трябва да приемат по-насериозно разпространението на дезинформация в техните платформи. И те трябва да засилят ролята си като почти вездесъщ издател на новини.

Потребителите не са овце. Не че ще повярваме на всичко, което прочетем във Facebook. Ефектът, който дезинформацията има върху съзнанието ни, е много по-деликатен; той работи в периферията му. Но в сегашния свят, където доста малко платформи доминират в споделянето на информация, тази периферия е огромна.

Източник:www.webcafe.bg