текущ регион » София

Провалът в преодоляването на онлайн неравенството в Европа носи риск от изостряне и на икономическото неравенство. От години има предупреждения за нарастващото цифрово разделение и фундаменталната пропаст, която съществува между добрите дигитални връзки на север и лишения от технологии юг.

Сега има риск това разминаване да провали технологичните амбиции на Европейския съюз като осуети опитите му да се превърне в дигитален регулатор.

Политиците от Евросъюза с бясна скорост се опитват да унифицират разпокъсания онлайн свят на Стария континент. Целта е да се осигури на 500-те милиона жители (най-голямата и богата група потребители в Западния свят) безпрепятствен достъп до услуги като стрийминг на филми, "облачно" съхранение на данни и онлайн пазаруване, преди края на това десетилетие.

Но тези цели, известни като "цифров единен пазар", са базирани на погрешно предположение: че всички в Европа имат еднакви онлайн навици и еднакъв достъп до интернет.

Всъщност хората и компаниите в Северна Европа са по-добре подготвени за настъпващата цифрова приливна вълна и се радват на по-голям достъп до онлайн услуги, отколкото тези в Южна Европа. Това показват много статистики на ЕС и на националните статистически агенции на отделните държави членки.

Вместо да обединява региона, който и без това е нестабилен след десетилетие на слаб икономически ръст, възход на екстремистки политици и британския вот за излизане от ЕС, единният цифров пазар на Европа може да постигне точно обратния ефект.

Бездната между Севера и Юга е дълбока въпреки скъпите опити на ЕС и националните правителства да я запълнят.

Жителите на Финландия, Швеция и други скандинавски държави (първите места, където масовият високоскоростен широколентов достъп и мобилна свързаност се появиха в ЕС) се радват на едни от най-добрите цифрови услуги в целия свят.

Почти всички редовно използват интернет за пазаруване онлайн, чат с приятели или - тези, които го правят, ще се познаят - за гледане на видеа с котки. По-важното е, че цената на онлайн достъпа от мобилен телефон е около 1% от средния доход в региона. С други думи, средният скандинавец отделя по-малко от три дни от заработването на годишната си заплата, за да плаща за интернет достъп.

Рязък контраст спрямо това има в някои от най-новите и най-бедни членки на ЕС като България и Румъния, където не повече от половината от населението сърфира в интернет поне веднъж седмично. Дори младежите са далеч от нивата на използване на интернет в Северна Европа, констатира статистическата агенция на Европейската комисия Евростат.

И най-неприятният факт е, че жителите на София и Букурещ например се налага да харчат средно 8% от доходите си дори за най-базова мобилна свързаност, както твърди доклад на ЕС по този въпрос.

Това е близо до едномесечна заплата, похарчена само за интернет достъп, който мнозина на север приемат за даденост. Високата бариера за навлизане на пазара в Южна Европа, съчетана с бавното навлизане на широколентовия достъп и високоскоростните мобилни мрежи, може да има сериозно влияние върху участието в цифровата икономика, сектор, който ЕС и националните законодатели определят като решаващ за икономическото бъдеще на Европа.

Да вземем например онлайн пазаруването, бизнес с няколко големи успешни европейски играчи като германската Zalando и британската ASOS, които все още държат сериозен дял въпреки нарастващото влияние на Amazon върху този пазар.

В Германия и Великобритания например приблизително 80 процента от хората са купили нещо през Интернет миналата година, показват статистики на ЕС. В Италия и Испания, все още две от най-големите икономики в ЕС, по-малко от 50% от хората пазаруват онлайн. В Румъния те са само един на всеки осем потребители.

Това неравенство подкопава агресивните опити на ЕС да доминира пазара - не като технологичен иноватор, а като най-големия пазар в Западния свят.

То също така дава на континента по-малко влияние, докато се опитва да налага онлайн правилата си и извън границите на Евросъюза. ЕС все още надминава голяма част от света по повечето цифрови показатели - от достъпност на високоскоростни интернет мрежи и изчислителна мощ до капитали за нови стартъпи и достъпност на технологични специалисти. И все пак само 55 процента от европейците са пазарували онлайн миналата година, както съобщава Евростат, в сравнение със 79 процента от американците по данни на Pew Research Center.

Представете си колко по-различни биха били тези цифри, ако всички граждани на ЕС се радваха на типичните за севера нива на интернет достъп.

Неспособността на Европа да преодолее неравенство между регионите може да възпрепятства опитите ? да регулира цифровия свят. Ако Европа не може да подреди собствената си къща, защо другите биха следвали нейното лидерство в регулирането на уеб пространството?

Ситуацията се утежнява от факта, че тази динамика има риск да увеличи икономическото разделение на континента, което и без това се е затвърдило от финансовата криза през 2008 г.

Политиците в Мадрид, Атина и Рим се опитаха да поддържат темпото на Берлин, Париж и Лондон. Но това е трудна, може би дори безнадеждна борба - такава, която ще става още по-неравна, ако Европа не признае кумулативния ефект от цифровото неравенство.

Градове като Хелзинки и Стокхолм вече са много над средните нива в набирането на рискови капитали или създаването на нови технологични компании. Шведската услуга за стрийминг на музика Spotify например се очаква да стане публична преди края на годината като тя се оценява на приблизително $10 млрд.

На този фон организирането на 28 (скоро ще станат 27) държави членки в единен цифров пазар изглежда все по-трудно.

Това обаче би трябвало да накара политиците от ЕС да преосмислят разрастващия се списък с предложения за единен цифров пазар.

Промяната на цифровите регулации в ЕС на теория е насочена към осигуряването на равен достъп до онлайн пространството на всички европейци - от Стокхолм до София. Тя обаче може да задълбочи съществуващото регионално неравенство, а това не е целта, която европейските законодатели се стремят да постигнат.

Източник:www.webcafe.bg